Интервю с Лалова
|
Европейската шампионка на 100 м Ивет Лалова се подготвя за отговорната 2014-а година, през която ще защитава титлата си на най-бързата жена на континента. Спринтьорката ни се откъсна от тренировъчния режим за 24 часа и прелетя от Италия до България, за да бъде водеща на церемонията Спортист на България за 2013 г., на която и самата тя беше наградена като №5 в подреждането. След добре свършена работа на сцената Ивет отговори и на въпросите на журналистите.
- Г-жо Лалова-Колио, какво е по-трудно да се направи - 5х300 м на тренировка или да се води церемонията на най-успешните спортисти?
- И двете неща са трудни, но 5х300 м май е по-трудно. Не водя церемонията за първи път, а и в това има нещо женско, хубаво усещане е. 5х300 си е умиране, определено. Но ние сме правени за бягане, за скачане, за вдигане на щанги и това ни се отдава по-лесно.
- Определи годината си като „каръшка”, но пък журналистите я оценяваме като успешна, след като сме те поставили в Десетката на Най-добрите спортисти на България.
- Годината се опита да ми бъде каръшка, но аз през цялото време правех така, че тя да ми се реваншира. И накрая се оказа, че това беше една много щастлива година.
- Заслужи петата си статуетка от Спортист на България.
- Всичко започна като определени за прогрес, започва да се превръща в постоянство и това е хубаво. Радвам се, дори започнах да мечтая и аз, като Армен Назарян (б.а. който стана треньор на годината и сподели, че се радва за тази награда, след като не е станал нито един път Спортист на България след две олимпийски и три световни титли). Може би няма да стана Спортист на България, защото знаем колко трудно се взима световна или олимпийска титла на 100 м, но може пък някой ден да стана Треньор на България, което също не е лош вариант. Статуетката за
2013-а е още едно признание за мен, имам едно постоянство в българския спорт и се надявам това да помага и да носи добро, както и за българския спорт, така и за мен.
- Петото място в десетката за 2013 г. реално ли е? Знаем колко е трудно в леката атлетика?
- Да, разбира се, знаем конкуренцията в леката атлетика, знаем къде се провеждат нашите турнири – на многохилядни стадиони, въобще да се надбягваш с още 80 или 70 хиляди души и също с предимно чернокожи газели от карибието, не е лесна задача. Затова се радвам, че атлетиката отново е оценена достойно и моите успехи, моят път бяха оценени за пореден път, за което благодаря много.
- Двама атлети в Десетката на България. Това добра оценка ли е за леката атлетика?
- Това е наистина много добра оценка. Станилия (б.а. Стамнова, която стана десета като европейска шампионка и световна вицешампионка в кану-каяка) също е била много дълго време атлетка. Страхотно е да има толкова много представители на нашия спорт в Десетката на България. Много се радвам и за Георги Иванов, който имаше изключително силна година. Той стана Атлет на годината в анкетата на списание „Атлетика” и най-искрено го поздравявам го за това, което прави. Надявам се следващата година да бъде много силна за всички. Ако се върна една година назад, си пожелах именно това – да има повече атлети, повече претенденти за всяка награда, за всяка класация. И вярвам, че бавно, но сигурно това ще стане, защото ние сме един велик спорт и няма как ние да сме по-малко от това, което сме.
- Кой от успехите си през 2013-а поставяш на позиция №1?
- Не мога да не отделя Диамантената лига, това че спечелих още един старт на 100 м в тази престижна верига. Тази година бяха важни малките победи. Например, един път победих Кармелита Джетър, действащата тогава световна шампионка, направих преди това две трети места на Диамантената лига. Малките неща ми дадоха много голямо самочувствие и много сериозно и значимо постояснтво в световната лека атлетика, от което аз имах нужда.
- За първи път ти се случва да спечелиш медал след дисквалификация за допинг. За съжаление, този път жертвата беше българката Тезджан Наимова. Сладък ли е един такъв медал?
- Той е много сладък, защото е медал и защото го заслужаваш, по един или друг начин. Но не е сладък, защото човекът, заради когото го печелиш, е българин и това наистина не е приятно.
- Когато те награждаваше, сестра ти каза, че никой не може да си предстви колко емоции сменя за 11-те секунди, които ти бягаш. Ти какво правиш през тези 11 секунди?
- Аз градя бъдещето си на базата, на което съм научила през целия си живот.
- Като че ли целта ти за 2014-а включва две европейски титли?
- Наистина е така. Точно това си поставям за цел. Много серионзна цел е. Ако трябва да бъдем реалисти, европейкият спринт се развива, нещата вървят само нагоре, пробягаха много от европейските момичета. Но този път аз трябва да докажа нещо много по-трудно. Предният път, през 2012-а, като че ли беше много по-лесно да спечеля една европейска титла, която ми лиспваше. Докато сега, да спечелиш и да се докажеш втори път, ще бъде по-трудно. Но смятам, че съм готова да го направя.
- Вече си омъжена жена, как ще съвместяваш тренировки, състезания и грижа за семейството през 2014-та?
- Добре, че го няма в момента съпругът ми да ме чуе (смее се), но той семейният живот не иска кой знае колко по-различно ежедневие от това, с което сме свикнали. Още повече, че моят съпруг жертва по-скоро спортната си кариера в името на моята. Затова нека си пожелаем така – през 2014-а - омъжена, стабилна, сериозна, знаеща какво иска да вземе от пистаа, защитаваща европейската си титла, действаща европейска шампионка и много надънаха и много по-гладна за медали от 2013 година.
- Ще стартираш ли в зала и кога ще бъде първият ти старт през 2014 г.?
- Първият ми старт през 2014-а най-вероятно няма да бъде през зимния състезателен сезон. Не изключвам възможността да направя някой старт, но не съм поставила в плановете си участие в зала. Тъй като това всеки път много влияе на подготовката ми за лятото. Тази година си дадох повече време, ще опитам да подходя по-различно, да се подготвя по-добре, да бъда много по-силна, когато стъпя отново на пистата. Може би края на пролетта ще бъде първият ми старт.
- Идват празници. Как ще ги посрещнеш?
- Празниците, както винаги за спортистите, преминават между тренировки, трапеза, полети между две държави. Коледните и Новогодишните празници пак ще бъдат между България, Италия и стадиона. Семействот ми е ново, това вече е съпругът ми Симоне и стои пред нас възможността да бъдем сами на Бъдни вечер.
- Сами ли ще подготвите празничната трапеза или поръчвате храната?
- В Италия не се поръчва абсолютно нищо. Това е обида за тях. Там се готви вкъщи с любов.
- Кой готви - ти или Симоне?
- И двамата. Българските ястия не са много по вкуса му, по скоро аз се запалих по иаталиснките.
- Пренесе ли българските традиции на италианска територия?
- Все още неуспешно.
- Много често влизаш в класациите на най-красивите атлетки. Как се грижиш и за тази своя силна страна?
- Когато българките сме щастливи, имаме вътрешна енергия, която винаги се усеща.
- Какво си пожелаваш на дядо Коледа?
- Винаги здраве. И успех за целия български спорт. Както казвам често, ние сме отражение на всичко, което става в държавата и в момента на трудност хората се обединяват около спорта, гледат към спорта, радват се на малките ни успехи, подкрепят, вълнуват се и затова се надявам спортът да ни спаси. Да продължаваме да се чувстваме горди, че сме българи, да минем заедно през тези трудни времена. |
|
 |
|
|
.jpg)
