Интервю с Лалова (2)
|
Чаровната атлетка Ивет Лалова за поредна година намери място в челната десетка на най-добрите спортисти на България за годината. Наред с успехите на пистата обаче 2013 г. стана за нея и начало – тя застана на старта на семейния живот, след като се омъжи за италианския си колега – спринтьора Симоне Колио, и прие неговата фамилия, носейки с гордост името госпожа Ивет Лалова-Колио. Двамата до последно криеха подробностите за щастливото събитие, състояло се на 21 септември в Риети (Ит). По късно стана ясно, че докато Ивет бе заложила на италианската модна марка Atelier Aimee, които шият за Versace, Dolce&Gabbana, Dior, Gucci и др. за своята рокля, то младоженецът си избра костюм от българска модна къща.
Преди празниците атлетката бе за малко в България, където бе водеща на церемонията "Спортист на годината". Веднага след това тя отлетя обратно за Риети, където я чакаха любимият мъж и тренировките. Вече като семейна двойка Ивет и Симоне отговориха на някои въпроси за бъдещето им, за плановете им за Бъдни вечер и Коледа и за това какви са трудностите пред един спортист, който се състезава за България.
Анна Стоилкова, В-к 7 дни спорт
- Кое е най-щастливото събитие за вас през 2013 г. – сватбата или някой от успехите ви, а може би нещо друго?
- През 2004-а, когато олимпийската шампионка на 100 м Юлия Нестеренко (Беларус) каза, че най-хубавото нещо през годината за нея е било сватбата й, аз се изсмях. Сега години по-късно я разбрах и мога да твърдя, че това беше най-несравнимото изживяване. Определено сватбата ни със Симоне беше най-значимият момент на 2013 г. за нас.
- Как ще съвместяваш кариера и семейство?
- Семейният живот не изисква кой знае колко по-различно ежедневие, отколкото сме свикнали. Още повече че съпругът ми жертва кариерата си заради мен.
- Кой готви вкъщи и Симоне свикна ли с българските ястия?
- Вкъщи готвим и двамата, но българските ястия не са по вкуса на Симоне. По-скоро аз започнах да се специализирам в италианските.
- В края на годината идват някои от най-топлите семейни празници. Какво е Коледа за вас със Симоне?
- Коледата за нас е топла, уютна вечер пред камината със семейството и чаша топъл шоколад в ръка. Също така много смях и веселие.
- Вие къде ще празнувате Бъдни вечер и Коледа и вярвате ли в семейството като институция, защото като че ли това понятие все повече се обезценява напоследък?
- В Италия семейството стои над всичко, а ние със Симоне вече сме семейство. И двамата сме отраснали в много сплотени семейства.
Да обезцениш или забравиш своето, най-близките си хора, говори лошо за теб
Винаги сме с нашите родители на Коледа, така че празниците при нас ще преминат между 2 държави и стадиона. Единственият проблем винаги са били пътуванията, защото почиваме от тренировки само ден или два. Сега обаче семейството ми е ново - това вече е съпругът ми Симоне и пред нас стои възможността да бъдем сами на Бъдни вечер.
- Ще постите ли?
- На Бъдни вечер задължително. Ще хапваме само постни неща.
- Какви ястия ще сложите на трапезата за Бъдни вечер и Коледа? Кой ще ги приготви и някой от вас има ли си специалитет за тези празници?
- По принцип сме късметлии винаги да сме около нашите майки на тези празници и готвенето се пада на тях. В Италия пък на Коледа се яде риба, което за мен е странно. Приготвя се и специален коледен хляб – "панетоне", който е пълен с мандарини, портокали и стафиди. Иначе в Италия не се поръчва абсолютно никаква храна за вкъщи. Това е обида за тях. Там се готви у дома с любов.
- Като малки вярвахте ли в дядо Коледа и кога разбрахте, че той не съществува?
- И двамата сме вярвали в Дядо Коледа, но и при мен, и при Симоне се е получило така, че сме хванали родителите си с чувала с подаръци пред вратата
Тогава сме разбрали, че той не съществува.
- Какви са най-ценните ви подаръци от Дядо Коледа навремето и сега какво сте си “поръчали” и какво ще си пожелаете?
- Най-ценните подаръци са близостта на семейството, това да сме заедно. Тази година си пожелаваме още много години да се радваме на компанията на хората, които обичаме. Основно обаче си пожелаваме здраве, а аз ще допълня и успех за целия български спорт. Както казвам често, ние, спортистите, сме отражение на всичко, което става в държавата и в моменти на трудност хората се обединяват около спорта, гледат към спорта, радват се на малките ни успехи, подкрепят ни, вълнуват се и затова се надявам спортът да ни спаси. Да продължаваме да се чувстваме горди, че сме българи, да минем заедно през тези трудни времена.
- Спомняте ли си как празнувахте този ден като малки? Помагахте ли вкъщи?
- Нямаме по-специални спомени от тези празници. По-скоро си спомняме вълнението от подаръците....
- Различни ли са сега традициите и обичаите? Как се празнува Коледа в Италия и в България?
- Традициите вече са доста по-различни от преди. Разликата между България и Италия е, че Бъдни вечер не се празнува в Италия. За мен обаче той е много красив празник.
- Пренесе ли българските традиции на италианска територия?
- Все още неуспешно.
- Има ли лакомства, които не си позволявате през сезона, но на празниците се отпускате и си угаждате?
- Не се лишаваме от много неща през сезона, но около Коледа не трябва да се мисли за ограничения. При нас лимитът е автоматичен и не обичаме да преяждаме така или иначе... така че, наслаждавайте се!
- Има ли разлика между българите и италианците като характер и манталитет и каква е тя? Или пък какви са приликите?
- Разлики има много, но приликата е, че сме топли хора и обичаме семействата си.
- Спират ли ви хората по улиците? Разпознават ли ви в България и Италия?
- Да, и в двете държави. Разликата е, че в България телевизията и честите появи те правят разпознаваем. В Италия ни спират предимно големи фенове на спорта и на атлетиката.
- На какво бихте искали да научите децата си след време? Кои ценности уважавате най-много?
- На това да ценят и търсят опора винаги в семейството, да бъдат етични, точни и да казват истината в очите, дори и да не е това, което хората искат да чуят
- Мислите ли, че изразът “По Коледа стават чудеса” е точен? Имали ли сте такива изживявания?
- Да, вярвам в това. Аз съм имала и такива изживявания с кампанията "Българската Коледа". Видях как за броени часове се събират помощи, които спасяват живота на десетки деца.
- Ако имахте вълшебна пръчица, за какво бихте я използвали?
- За да помогнем на хора, които са в нужда.
- Ивет, ти много често влизаш в класациите на най-красивите атлетки. Как се грижиш и за тази своя силна страна?
- Когато българките сме щастливи, имаме една такава вътрешна енергия, която винаги се усеща и ни прави красиви. Иначе се поддържам като всяка жена – козметика, прическа – нищо специално.
- Как бихте оценили 2013 г. в сферата на спорта в България и Италия – успехи, разочарования и т.н.?
- В България спортът е труден и е време хората да разберат, че блажените години в края на 80-те няма да се върнат. В години на хаос и криза, всяко голямо и запомнящо се представяне, всеки медал, всяка спечелена квота дори заслужава уважение. Спортът по света напредна много и ние имаме нужда от помощта на всички, за да не изоставаме.
- Какви са целите ти за 2014 г.?
- Истината е, че съм се прицелила в 2 титли от европейското първенство – на 100 м и на 200 м. Ако трябва да бъдем реалисти, европейският спринт се развива, нещата вървят само нагоре, пробягаха много от европейските момичета. Но този път аз трябва да направя нещо много по-трудно – да защитя титлата си от предишното първенство през 2012 г., да се докажа втори път. Аз обаче смятам, че съм готова да го направя. Направихме с треньора ми някои промени в програмата, решихме, че няма да стартирам през зимата и дори и да го направя на някой турнир, ще е по-скоро за проба. Тази година си дадох повече време, ще опитам да подходя по-различно, да се подготвя по-добре, да бъда много по-силна, когато стъпя отново на пистата. Може би в края на пролетта ще бъде първият ми старт. |
|
 |
Интервю с Лалова
|
Европейската шампионка на 100 м Ивет Лалова се подготвя за отговорната 2014-а година, през която ще защитава титлата си на най-бързата жена на континента. Спринтьорката ни се откъсна от тренировъчния режим за 24 часа и прелетя от Италия до България, за да бъде водеща на церемонията Спортист на България за 2013 г., на която и самата тя беше наградена като №5 в подреждането. След добре свършена работа на сцената Ивет отговори и на въпросите на журналистите.
- Г-жо Лалова-Колио, какво е по-трудно да се направи - 5х300 м на тренировка или да се води церемонията на най-успешните спортисти?
- И двете неща са трудни, но 5х300 м май е по-трудно. Не водя церемонията за първи път, а и в това има нещо женско, хубаво усещане е. 5х300 си е умиране, определено. Но ние сме правени за бягане, за скачане, за вдигане на щанги и това ни се отдава по-лесно.
- Определи годината си като „каръшка”, но пък журналистите я оценяваме като успешна, след като сме те поставили в Десетката на Най-добрите спортисти на България.
- Годината се опита да ми бъде каръшка, но аз през цялото време правех така, че тя да ми се реваншира. И накрая се оказа, че това беше една много щастлива година.
- Заслужи петата си статуетка от Спортист на България.
- Всичко започна като определени за прогрес, започва да се превръща в постоянство и това е хубаво. Радвам се, дори започнах да мечтая и аз, като Армен Назарян (б.а. който стана треньор на годината и сподели, че се радва за тази награда, след като не е станал нито един път Спортист на България след две олимпийски и три световни титли). Може би няма да стана Спортист на България, защото знаем колко трудно се взима световна или олимпийска титла на 100 м, но може пък някой ден да стана Треньор на България, което също не е лош вариант. Статуетката за
2013-а е още едно признание за мен, имам едно постоянство в българския спорт и се надявам това да помага и да носи добро, както и за българския спорт, така и за мен.
- Петото място в десетката за 2013 г. реално ли е? Знаем колко е трудно в леката атлетика?
- Да, разбира се, знаем конкуренцията в леката атлетика, знаем къде се провеждат нашите турнири – на многохилядни стадиони, въобще да се надбягваш с още 80 или 70 хиляди души и също с предимно чернокожи газели от карибието, не е лесна задача. Затова се радвам, че атлетиката отново е оценена достойно и моите успехи, моят път бяха оценени за пореден път, за което благодаря много.
- Двама атлети в Десетката на България. Това добра оценка ли е за леката атлетика?
- Това е наистина много добра оценка. Станилия (б.а. Стамнова, която стана десета като европейска шампионка и световна вицешампионка в кану-каяка) също е била много дълго време атлетка. Страхотно е да има толкова много представители на нашия спорт в Десетката на България. Много се радвам и за Георги Иванов, който имаше изключително силна година. Той стана Атлет на годината в анкетата на списание „Атлетика” и най-искрено го поздравявам го за това, което прави. Надявам се следващата година да бъде много силна за всички. Ако се върна една година назад, си пожелах именно това – да има повече атлети, повече претенденти за всяка награда, за всяка класация. И вярвам, че бавно, но сигурно това ще стане, защото ние сме един велик спорт и няма как ние да сме по-малко от това, което сме.
- Кой от успехите си през 2013-а поставяш на позиция №1?
- Не мога да не отделя Диамантената лига, това че спечелих още един старт на 100 м в тази престижна верига. Тази година бяха важни малките победи. Например, един път победих Кармелита Джетър, действащата тогава световна шампионка, направих преди това две трети места на Диамантената лига. Малките неща ми дадоха много голямо самочувствие и много сериозно и значимо постояснтво в световната лека атлетика, от което аз имах нужда.
- За първи път ти се случва да спечелиш медал след дисквалификация за допинг. За съжаление, този път жертвата беше българката Тезджан Наимова. Сладък ли е един такъв медал?
- Той е много сладък, защото е медал и защото го заслужаваш, по един или друг начин. Но не е сладък, защото човекът, заради когото го печелиш, е българин и това наистина не е приятно.
- Когато те награждаваше, сестра ти каза, че никой не може да си предстви колко емоции сменя за 11-те секунди, които ти бягаш. Ти какво правиш през тези 11 секунди?
- Аз градя бъдещето си на базата, на което съм научила през целия си живот.
- Като че ли целта ти за 2014-а включва две европейски титли?
- Наистина е така. Точно това си поставям за цел. Много серионзна цел е. Ако трябва да бъдем реалисти, европейкият спринт се развива, нещата вървят само нагоре, пробягаха много от европейските момичета. Но този път аз трябва да докажа нещо много по-трудно. Предният път, през 2012-а, като че ли беше много по-лесно да спечеля една европейска титла, която ми лиспваше. Докато сега, да спечелиш и да се докажеш втори път, ще бъде по-трудно. Но смятам, че съм готова да го направя.
- Вече си омъжена жена, как ще съвместяваш тренировки, състезания и грижа за семейството през 2014-та?
- Добре, че го няма в момента съпругът ми да ме чуе (смее се), но той семейният живот не иска кой знае колко по-различно ежедневие от това, с което сме свикнали. Още повече, че моят съпруг жертва по-скоро спортната си кариера в името на моята. Затова нека си пожелаем така – през 2014-а - омъжена, стабилна, сериозна, знаеща какво иска да вземе от пистаа, защитаваща европейската си титла, действаща европейска шампионка и много надънаха и много по-гладна за медали от 2013 година.
- Ще стартираш ли в зала и кога ще бъде първият ти старт през 2014 г.?
- Първият ми старт през 2014-а най-вероятно няма да бъде през зимния състезателен сезон. Не изключвам възможността да направя някой старт, но не съм поставила в плановете си участие в зала. Тъй като това всеки път много влияе на подготовката ми за лятото. Тази година си дадох повече време, ще опитам да подходя по-различно, да се подготвя по-добре, да бъда много по-силна, когато стъпя отново на пистата. Може би края на пролетта ще бъде първият ми старт.
- Идват празници. Как ще ги посрещнеш?
- Празниците, както винаги за спортистите, преминават между тренировки, трапеза, полети между две държави. Коледните и Новогодишните празници пак ще бъдат между България, Италия и стадиона. Семействот ми е ново, това вече е съпругът ми Симоне и стои пред нас възможността да бъдем сами на Бъдни вечер.
- Сами ли ще подготвите празничната трапеза или поръчвате храната?
- В Италия не се поръчва абсолютно нищо. Това е обида за тях. Там се готви вкъщи с любов.
- Кой готви - ти или Симоне?
- И двамата. Българските ястия не са много по вкуса му, по скоро аз се запалих по иаталиснките.
- Пренесе ли българските традиции на италианска територия?
- Все още неуспешно.
- Много често влизаш в класациите на най-красивите атлетки. Как се грижиш и за тази своя силна страна?
- Когато българките сме щастливи, имаме вътрешна енергия, която винаги се усеща.
- Какво си пожелаваш на дядо Коледа?
- Винаги здраве. И успех за целия български спорт. Както казвам често, ние сме отражение на всичко, което става в държавата и в момента на трудност хората се обединяват около спорта, гледат към спорта, радват се на малките ни успехи, подкрепят, вълнуват се и затова се надявам спортът да ни спаси. Да продължаваме да се чувстваме горди, че сме българи, да минем заедно през тези трудни времена. |
|
|
Подреждането Спортист на България за 2013 г.
|
Общо 13 атлети са получили гласове от журналистите за подреждането Спортист на България за 2013 г. Двама от тях влязоха в почетната десетка – Ивет Лалова стана пета с 606 точки от 125 гласували за нея, Георги Иванов се нареди девети с 275 точки от 62 номинирали го.
На 22-ра позиция се класира европейската шампионка в тройния скок за девойки до 23 г. Габриела Петрова – 38 точки от 9 номинации. Европейските вицешампиони съответно на 100 м за юноши и в кроса при младежите Денис Димитров и Митко Ценов са наредени от журналистите на 35-о и 43-о място. Димитров има 13 точки от 5 номинации, а Ценов – 10 точки от също 5 гласували за него.
По един човек е гласувал за Георги Георгиев (46-о място), Тезджан Наимова (52-ро място), Силвия Дънекова (62-ро място), Ваня Стамболова (64-о място), Мирела Демирева (93-о място), Валентин Паскалев (96-о място), Михаил Христов (103-о място) и Тео Петров (107-мо място).
|
|
|
С балната рокля на самолета
|
Ивет Лалова-Колио отново затвърди имиджа си на най-бързата бяла жена в света. Чаровната атлетка пристигна в България специално за церемонията за Спортист на годината и прекара по-малко от 24 часа в родината. Лалова-Колио, която заедно с Орлин Павлов днес беше водеща на на церемонията, се е прибрала в България вчера вечерта и днес малко след тържеството трябваше да лети обратно към Риети, където живее със съпруга си Симоне Колио.
Лалова-Колио, която беше класирана под №5 в престижната класация, успя да се види за кратко с родителите и сестра си.
"За съжаление професор Бономи (б.а. треньорът й) ме пусна само за един ден - трябва да се прибирам в Италия, за да тренирам. Все още не знам и дали ще се прибирам за празниците"
|
- Сподели пред Sportal.bg спринтьорката.
Кое е по-трудно – да направиш тренировка 5х300 м или да бъде водещ?
|
„И двете неща са трудни. 5х300 май е по-трудно. Това не е първата церемония, която водя, а и има нещо женствено, хубаво усещане е. 5х300 м си е умиране, сподели Ивет. - Но ние сме правени за бягане, за скачане, за вдигане на щанги и също ни се отдава лесно.”
|
|
|
|
Лалова пропуска зимния сезон
|
Нашата скъпа Ивет няма планове за състезания през зимния сезон.Европейската шампионка ще съсредоточи вниманието си върху подготовката за защита на титлата си през лятото.
„Първият ми старт през 2014-а най-вероятно няма да бъде през зимния състезателен сезон, каза Лалова веднага, след като получи статуетката за Спортист №5 на България за 2013 г. - Не изключвам възможността да направя някой старт, но не съм поставила в плановете си участие в зала. Тъй като това всеки път много влияе на подготовката ми за лятото. Тази година си дадох повече време, ще опитам да подходя по-различно, да се подготвя по-добре, да бъда много по-силна, когато стъпя отново на пистата. Може би края на пролетта ще бъде първият ми старт.”
|
|
|
Видео
|
Това видео събра над 8 млн. гледания в YouTube:
|
|
|
Атлет на България: Георги, Ивет или Габи
|
|
Продължава гласуването за Атлет на България 2013. За 16-ти единственото специализирано издание за българска и световна лека атлетика списание „Атлетика” организира за класацията, която да определи Атлет №1 на страната.
В тазгодишното издание на анкетата фаворити за победата са Георги Иванов, Ивет Лалова и Габриела Петрова.
Иванов и Лалова станаха най-добре представителите се български атлети на световното първенство в Москва, а Петрова пък донесе единствената за страната ни титла от голямо състезание.
В допитването участват журналисти и експерти, следящи от близо случващото се в българската атлетика.
Георги Иванов, който е печелил приза през 2004-та година стана осми на шампионата в руската столица и на няколко пъти през сезона постави национални рекорди в тласкането на гюле.
Ивет Лалова е грабвала приза четири пъти, а през този сезон записа две девети места на 100 м и 200 м шампионата на планетата в Москва.
21-годишната Габриела Петрова не е станавала Атлетка на България, но през 2013-а спечели златния медала на троен скок на европейското първенство за девойки под 23 години. Това, обаче остава единственото постижение на състезателката на Атанас Атанасов, след като тя не успя да покрие норматив за световното в Русия
|
|
|
|
|
.jpg)
